Като горд собственик на iPhone 6, аз винаги съм смятала, че той е достатъчно мощен, функционален и надежден, за да не се налага да го сменя в близко бъдеще. След като за пръв път взех в ръце новия iPhone 7 обаче, сериозно се замислих за покупката му.
Знам, че мнозина от вас също са изправени пред дилемата, дали да изберат него, или да изчакат следващата година, когато според всички слухове и спекулации, се очаква Apple да направи сериозна крачка, както по отношение на дизайна, така и на хардуера, със своя десети юбилеен модел, затова реших да ви разкажа за своята първа среща с iPhone 7.
Всъщност го купихме за мъжа ми, който след дълги години с Android, най-сетне реши да премине към iOS. Разбира се, аз трябваше да направя първоначалните настройки, а и много ми се искаше да видя с очите си, какво ново има в добре познатата ни стара, външна обвивка, която Apple налага вече трета година.
На първо място ще отбележа, че iPhone 7 е бърз, много бърз и много по-пъргав, в сравнение с моя верен iPhone 6. Разбира се, очаквах това, защото компанията всяка година обновява процесора на своите смартфони и просто нямаше как усещането да е различно но все пак се изненадах от разликата.
Когато взех телефона, за да му сваля транспортното фолио, усетих как приятно пасва добре познатата му форма в ръката ми. Избрахме матово черния модел и не съжалявам за това. Въпреки, че Jet Black е красив и лъскав, матово черният цвят има някакво особено, притегателно излъчване, което винаги ми е харесвало. Пълното сливане на корпуса и дисплея е направи магическо и телефонът е толкова съвършен, че просто не ми се искаше да го скрия в калъфче.
Когато екранът светна, усетих, че наистина има разлика! Може би недоловима за окото, но някак си реална и осезаема.
Работата новия хоум бутон първоначално остави у мен странно усещане. Имах чувството, че просто няма да се науча да го използвам, а всеки път, когато той реагираше на допира ми, аз се стрясках. Това обаче се оказа мимолетно и още след първите няколко минути, имах чувството, че цял живот съм го ползвала. Настройката за силата на вибрация помогна много, за да я наглася така, както на мен ми е удобно.
За менюто и първоначалните настройки, няма какво да ви разказвам – те са едни и същи за всички смартфони на компанията, но тук, както и при предходния модел iPhone 6s, имаме една основна разлика и това е 3D Touch.
Да, разлика и то не пренебрежимо малка! До момента само бях чела за многобройните улеснения и малки трикове, които предлага тази функци, но сега, когато имах възможност да ги пробвам на живо, те се оказаха много по-удобни, от очакваното. Интуитивните менюта, които излизат след задържане на иконката на приложението, спестяват много време и прехвърлянен на екрани, така работата с телефона става по-бърза и целенасочена, а откриването на скрити трикове за по-ефективно използване на 3D Touch, доставя огромно удоволствие. Разбира се имах малки трудности, докато уцеля правилната сила, с която трябва да натисна, задържайки върху иконата, за да извикам менюто или да предизвикам трептенето й, за да мога да я преместя, но това се дължи на почти двете години работа с iPhone 6, който за съжаление не притежава 3D Touch и просто никога не бях имала възможността да се науча как се работи с тази толкова удобна функционалност.
Мъжът ми обича да играе мобилни игри и разбира се това беше първото нещо, което пробвахме на iPhone 7. Няма как да не подчертая чистия и силен звук, който предлага този телефон, уникалната графика и забележителния геймплей, въпреки че не съм фен на игрите. Може би точно тук е мястото да спомена и батерията, чийто живот се различава значително от този на по-старите модели. Оставям на страна статистиката, в реалността тя наистина е осезаема, особено когато сравнявам с две години по-стар модел.
Поради голямото търсене и липсата на наличности в магазините, купихме 32 GB модел, но трябва да отбележа, че това е напълно достатъчно, въпреки десетките игри, които мъжът ми веднага свали, паметта така и не се запълни. Бюджетният вариант е много по-добро предложение от предните години, въпреки, че моят iPhone 6 е само с 16 GB памет и това никога не ми е пречило да го използвам пълноценно. Що се отнася до твърденията, че моделът с най-малко вградена памет е по-бавен от останалите, това е само на хартия – в реалния живот, вие никога няма да усетите разликата, при ежедневната си работа с телефона!
Що се отнася до камерата, ние не сме любители на мобилната фотография, нито си правим селфита през 5 минути, но когато се налага да се запечата момента, винаги може да се разчита на iPhone 7 и това е безспорно. Въпреки, че по-малкият модел на тазгодишния флагман на Apple, не притежава двойна камера, снимките с него са чисти и ясни, а работата с менюто е лесна и интуитивна, както сме свикнали.
Като цяло телефонът е уникален и магнетичен и просто не ми се искаше да го оставя! Едно е ясно – вече очаквам с нетърпение момента, в който ще си го купя, а цяла година чакане на следващия модел, просто ми се струва нелогично решение. Да, той ще бъде с нов дизайн, може би с така чакания OLED дисплей и стъклен корпус, но аз съм нетърпелива да дойде времето, когато Теленор ще ми предложи оферта и най-сетне ще мога да си взема именно iPhone 7.
Не твърдя, че това е правилния избор и всеки и свободен да реши за себе си, но за всички вас, които се колебаете все още, ще кажа – да, има смисъл, не чакайте, този телефон наистина си заслужава! Ние феновете нямаме търпение, не можем да чакаме с години и искаме всичко ново и интересно сега, а следващата година отново и така, докато Apple върви уверено напред и ни предлага винаги най-доброто в света на технологиите!
0 коментара